Михаел подчертава, че долината на река Струма, където той и още дузина австрийски туристи дегустират прекрасни локални вина и емоции, е едно от най-интересните винени трасета по неговия дълъг път. "Със сигурност искам да открия още от Балканите и вече обмислям следващия си маршрут."
Така че интерес има. Липсва обаче централна и нагледна организирана (плат-)форма за винен туризъм. Всеки любопитен винолюбител сам търси начини, по които да задоволи дегустационния си интерес. "Ако не познавах някои от локалните винени ентусиасти и ако не бях опитал вината преди това, едва ли щеше да ми хрумне налудничавата идея за винен маршрут на Балканите", добавя той.
Регионът е един от най-бързо развиващите се във винено отношение. Тъжен обаче е фактът, че колкото повече ние, балканците, се интернационализираме, толкова повече губим локалността и идентичността си. Това е и едно от предизвикателствата за в бъдеще: да се обърнем навътре и назад и да изложим с гордост нашата традиция и автентичност на показ. Но преди това трябва да свършим доста работа.
Кой все пак е балканският винен турист?
Виненият турист в региона е или местен ентусиаст, или любопитен западноевропеец. Наблюдава се тенденция към засилване на интереса от страна на Централна Европа и Великобритания. Повечето типични винени туристи в региона са групи, водени от туроператорски агенции, местни жители, туристи от близки хотели, винолюбители и продавачи на вино, както и случайни минувачи. Ако се подходи систематично и дългосрочно се открива невероятен потенциал за разработване на винени маршрути и предлагането им на групи със специален интерес към този вид туризъм.
От какво имаме нужда?
Предизвикателства пред този сектор има много и на локално, и на регионално ниво. Липсващата леглова база и куцащата инфраструктура, което важи за почти всички държави е фактор с приоритет. Неналичието на дегустационни зали и професионално отношение от страна на персонала в повечето винарни са още някои от препятствията пред развитието на винения туризъм.
Балканските винарни трябва и да оптимизират комуникацията и сътрудничеството помежду си. Създаването на централен орган за винен туризъм в региона е болезнена необходимост. Едва когато има подходяща основа, общи цели и ясно дефинирана маркетингова стратегия, тогава може да се обърнем и към винения турист и да го задоволим. Иначе всичко пак, типично за Балканите, ще се прави "на парче".
Разработването на общи винени маршрути, като например Сърбия - Румъния, България - Гърция, Турция - България, са важна следваща стъпка. Презаситеният от познати маршрути световен винен турист търси нови дестинации и Балканите могат да бъдат следващият хит. Потенциал не липсва, а възраждането на позабравения роден край на виното е въпрос на съвестна организация, отговорност и време.
Как да се ориентираме в Балканския винен свят?
Както стана ясно виненият туризъм на Балканите все още няма свое лице, а лесна и синтезирана информация почти липсва. Все пак няколко регионални сайта могат да помогнат:
Wines of Macedonia
Wines of Turkey
Wines of Northern Greece
Wines of Romania и още малко за Румъния
Има и ентусиасти като Душан Йелич от Белград, който е събрал интересна информация в платформата Wines of Balkans. Това е и една от първите инициативи и опити да се създаде и наложи марката Балканско вино.
В рамките на Балканския винен фестивал, който ще се проведе 31.05 ще има една моя интересна лекция по въпроса за винения туризъм в региона. Дали това не е повод за нови или първи срещи с теб, балкански винолюбител?
Цялата публикация четете в сп. Бакхус.
