Това беше скритото послание на Карълайн Гилби MW при посещението й в България по покана на РЛВК Тракия. Срещнах се с нея по пътя й из тракийските изби, за да я попитам как възприема развитието на винения туризъм и потенциала на локалните ни сортове.
Ако искаме да се представим с автентичност трябва да приемем тероара си такъв какъвто е, със своите характеристики и специфики. Едва ли ще се получи с каберне и мерло, пък дори и било то на световно ниво. Това ще затвърди позицията ни като един от многото производители на международни сортове, но няма да подчертае идентичността ни като винена нация. А нали точно това е идеята на тероара...
Постигнаха го австрийците с грюнер велтлинер, защото не му изневериха с някоя интернационална алтернатива. Защо да не можем и ние? Ако искаме да се позиционираме като винена нация трябва да го направим именно със собствените си сортове като мавруд, мелник или мискет без да се срамуваме. Кога и дали ще узреем за прозрението, че не е неоходимо да се сравняваме произвеждайки познати продукти, за да печелим пазари, а да рискуваме с автентичността си, с това, което можем и имаме? Каквото и да е то.
Бъдещето се крие точно в разкриването на индивидуалността, колкото и рустикална или грубовата да е тази стилистика за свикналото на мерло световно небце. Трябва да се фокусираме върху нашето и да бъдем себе си. Просто и ясно. Само тази индивидуалност остава запомняща се. Другото ни прави част от многото. Брънка в масовостта...
По този повод беше жалко, че не предложихме на Каролайн Гилби MW достатъчно автентичност, а я конфронтирахме отново предимно с български версии на пино ноар и семийон. Можем и това, но не това е нашето.
Гилби се завъртя по Родопската яка в рамките на европейски проект за промоция на български вина в Германия, Италия и Великобритания. Само за ден и половина тя обиколи шест изби около Пловдив (Драгомир, Нерагора, Каменки, Беса Вали, Пещера, Вила Терес) и дегустира над 22 произведени в България вина. За съжаление не само български сортове. Скептична и саркастична като повечето британци и обективна, както само тя може да бъде, Гилби сподели, че винарите в България, трябва много ясно да осъзнаят къде се намират на световния пазар и коментира, че въпреки необмисленото съотношение цена/качество, българските вина и сортове притежават собствен характер и имат място в света на виното. Трябва обаче сериозно да се подобри качеството, а локалните сортове целенасочено да се презентират на световния винолюбител. Запитана за сорта, който най-добре може да представи България, Гилби каза замисляйки се, че най-разумно е това да бъде маврудът. И тук обаче тя вижда още доста недоразвит потенциал.
Специалният реверанс на експретката бе за купажа Ares 2013 мерло & мавруд на новата изба Нерагора. Останалите дегустирана вина от мискет, рубин и димят не бяха удостоени с достатъчно коментари. А по отношение на експерименти като дорнфелдер, Гилби се запита кому е нужно да се засажда сорт грозде, който дава резултати само в по-студени климатични зони. Нека експериментираме, но с мисъл. Ако искаме да се завърнем на винената сцена, трябва да приемем и да се отдадем на локалното, с търпение и постоянство. Да прегърнем мавруда, да го обичаме и да го презентираме с гордост и уважение. Само така може да събудим автентичността си, да засилим интереса към себе си и да задвижим успешно проекти, свързани с винен туризъм. За това се изисква време, посвещение и обмислена стратегия. Иначе е просто бизнес.
Виненият туризъм ще дойде едва след като открием идентичността си като винена нация и се развие скрития потенциал на местните вина. За този процес е необходима отново постоянната обратна връзка с винения любител. Едва ли той ще се впечатли от представянето на мавруд във френски стил шато. Той търси уникалното. Маврудът много по-добре се вписва и вкусва от покоите на старата изба. Комбиниран с други локални забележителности като минерални извори, исторически и културни артефакти, обхванат в една обмислена национална рамка за позициониране и професионално отношение, туризмът може да се развие успешно в бъдеще. Защото тероарът освен всичко останало обхваща и човешкият фактор. Това трябва да бъде подходът. Другото е винена еклектика, която обърква виненият ценител и няма да доведе дългосрочно до желания резултат.
